Президентът наложи вето върху разпоредби от промените в Наказателния кодекс
Държавният глава упражни пълномощието си и върна за ново разискване в Народното събрание разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с които се променят правила в Наказателно-процесуалният кодекс, оповестиха от прессекретариата на президента, написа Блиц.
С тях се дава опция за отсрочване до 48 часа на уведомяването при задържане на разположение. Още по-тревожна е опцията арестувани малолетни лица да бъдат в неопределеност за техните родители в период до 24 часа. Конституцията вменява на родителите да се грижат за децата си до тяхното пълноправие и задължава страната да ги подкрепя. Президентът поддържа напъните и ограниченията в битката против тероризма, проведената престъпност и други форми на усложнена незаконна активност като уместни и оправдани, само че не е склонен с метода на законодателя. Без да е обрисуван кръгът на лицата и на съответните закононарушения, за които може да се отсрочва уведомяването, се открива опция за непропорционално засягане на права и се основава риск изключението да се трансформира в предписание.
Спазването на високи стандарти за отбрана на главните права на жителите е неизменима тенденция в развиването на европейските правни системи.
Ветото върху измененията в Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс е дванадесетото за президента, като досега Народното събрание е подкрепил единствено едно от тях - върху Закона за приватизация и следприватизационен надзор.
Държавният глава наложи несъгласие и върху: Закона за концесиите, Закона за запазване на околната среда и водите, Закона за защитата и въоръжените сили, Закона за бюджета на НЗОК за 2018 година, Закона за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество, Закона за посевния и посадъчния материал, Закона за банковата неплатежоспособност, Закона за приватизация и следприватизационен надзор, на Административнопроцесуалния кодекс, Закона за държавната благосъстоятелност, както и Закона за корпоративното подоходно облагане.
Мотивите за налагане на несъгласие върху разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс:
Република България е демократична и правова страна и повече от десетилетие е член на Европейския съюз, като споделя задачите за поддържане и развиване на пространството на независимост, сигурност и правораздаване. Отстояването на високи стандарти за отбрана на главните права на жителите е непроменяемо изискване за развиване на европейските правни системи.
За повишение на доверието в наказателното правораздаване на страните членки, което да докара до по-ефективно правосъдно съдействие, в Европейския съюз са открити минимални правила по отношение на правото на достъп до юрист в наказателното произвеждане, правото на известяван на трето лице при задържане, както и правото на реализиране на връзка с трети лица и консулски органи през интервала на задържане. Част от наредбите на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ЗИД НК) са ориентирани точно към тези права. Тяхната значителност е отвън подозрение и точно заради това не мога да споделя метода на законодателя към въвежданите ограничавания на правото за известяван на трето лице при задържане. Тези ограничавания се съдържат в § 7, т. 5, б. „ в “ и т. 19 от ЗИД Наказателен кодекс, с които се основават надлежно алинея 9 в член 63 и алинея 5 в член 386 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
Новата уредба позволява уведомяването за задържане да може да се отсрочи за период до 48 часа, „ когато е налице неотложна нужда да се предотврати настъпването на тежки неподходящи последствия за живота, свободата или физическата цялост на разположение или когато е неотложно предприемане на дейности от проверяващите органи, чието възпрепятстване би затруднило съществено наказателното произвеждане “. При същите хипотези и за да се отбрани най-хубавият интерес на арестуван малолетен, уведомяването по новата уредба може да се отсрочи за период до 24 часа. За съпоставяне - досегашната уредба изисква неотложно известяван на фамилията на обвинения за задържането му и, в случай че обвиненият желае – на работодателя (чл. 63, алинея 7 НПК), а във връзка с малолетните неотложно се оповестява на техните родители или попечители, както и на шефа на образователното заведение, когато арестуваният е възпитаник (чл. 386, алинея 4 НПК). Така с опцията за отсрочване новата уредба вкарва изключения от съществуващите до момента правила за известяван при задържането.
Подкрепям всички старания и ограничения в битката против тероризма, проведената престъпност и други форми на усложнена незаконна активност, за които смятам признатите промени за уместни и оправдани. Не съм склонен, обаче, с метода на законодателя, който не обрисува кръга на лицата и на съответните закононарушения, за които може да се отсрочва уведомяването. Следва да се подчертае, че правото на известяван е част от гаранциите за арестуваните лица против малтретиране, приети в практиката на Европейския съд по правата на индивида. Тази процедура обгръща и страни членки на Европейския съюз и утвърждава обезпечаването на своевременна опция арестуваният да се свърже с околните си като гаранция за съблюдаване на съществени права по Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи (в този смисъл Boyle and Rice v. the United Kingdom; Golder v. the United Kingdom; Silver and Others v. the United Kingdom,; Szuluk v. the United Kingdom; A.B. v. the Netherlands; Davison v. the United Kingdom; Lebois v. Bulgariа).
Правото на известяван на трети лица за задържането е уредено и в Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент, и на Съвета от 22 октомври 2013 година по отношение на правото на достъп до юрист в наказателното произвеждане и в производството по европейска заповед за арест и по отношение на правото на известяван на трето лице при задържане (Директива 2013/48/ЕС). Директивата дава опция да се вкарва краткотрайна дерогация от правата, които тя подсигурява. Същевременно директивата изисква страните „ да дефинират в националното си право основанията и критериите за всяка краткотрайна дерогация “ и „ следва да употребяват тези краткотрайни дерогации в стеснен брой случаи “ (съображение 38 от Директива 2013/48/ЕС). Въпреки че ЗИД Наказателен кодекс вкарва в българското законодателство тази инструкция, в него не се съдържат посочените гаранции. При арестуваните пълнолетни използваното разбиране „ съответно лице “ дава опция да не бъде уведомявано до 48 часа фамилията на арестувания (§ 7, т. 5, б. „ в “ по отношение на член 63, алинея 9 НПК).
Без да е обрисуван кръгът на закононарушенията, за които може да се ползва това ограничаване, то става използвано в нелимитиран брой случаи. Освен това липсва обвързване способените органи, когато отсрочват уведомяването на съответно лице, „ първо да преценяват дали друго трето лице, посочено от обвинения или обвинения, би могло да бъде известено за задържането му “ (съображение 35 от Директива 2013/48/ЕС). По този метод признатата уредба не подсигурява, че няма да има случаи, в които никой от околните не е известен за задържането. Европейският съд по правата на индивида е имал мотив да означи, че с оглед дълбоката паника, която може да провокира неочакваното изгубване на член на фамилията даже и за къс интервал от време, на арестуваното лице следва да се обезпечи опция да се свърже бързо с околните си и това произтича както от редица интернационалните актове, по този начин и от съответстващите правила на националното законодателство (Lebois v. Bulgariа, § 53).
Още по-тревожно е въвеждането на сходно ограничаване по отношение на арестувани малолетни, което разрешава до 24 часа да не бъдат уведомявани за задържането им техните родители или попечители и шефа на образователното заведение, в което те се образоват (§ 7, т. 19 по отношение на член 386, алинея 5 НПК). Не мога да се съглася с такова ограничаване поради Конституцията, която вменява на родителите да се грижат за децата си до тяхното пълноправие и задължава страната да ги подкрепя (чл. 47, алинея 1).
В признатия закон хипотезите, представляващи изключение от правилото за наложително известяван, са неразбираеми, понятията са общи и непрецизни и дават неограничена независимост на органите на досъдебното произвеждане по своя преценка да дерогират европейските и интернационалните стандарти. Те ще могат да се поясняват необятно, откакто законодателят не дефинира точно лицата и не конкретизира закононарушенията (например тероризъм, проведена престъпност и други форми на усложнена незаконна дейност).
Открива се опция за непропорционално засягане на права и се основава риск изключението да се трансформира в предписание. Това не подхожда на конституционната заръка да не се позволяват ограничавания на правата на обвинения, надхвърлящи нужното за реализиране на правораздаването (чл. 31, алинея 4) и не извършва условията за транспониране на Директива 2013/48/ЕС. Ефектът от отлагането да се уведоми „ съответно лице “ за задържането може да засегне и други конституционни права, като да вземем за пример правото на труд при положение на неуведомяване на работодателя за задържането.
С тях се дава опция за отсрочване до 48 часа на уведомяването при задържане на разположение. Още по-тревожна е опцията арестувани малолетни лица да бъдат в неопределеност за техните родители в период до 24 часа. Конституцията вменява на родителите да се грижат за децата си до тяхното пълноправие и задължава страната да ги подкрепя. Президентът поддържа напъните и ограниченията в битката против тероризма, проведената престъпност и други форми на усложнена незаконна активност като уместни и оправдани, само че не е склонен с метода на законодателя. Без да е обрисуван кръгът на лицата и на съответните закононарушения, за които може да се отсрочва уведомяването, се открива опция за непропорционално засягане на права и се основава риск изключението да се трансформира в предписание.
Спазването на високи стандарти за отбрана на главните права на жителите е неизменима тенденция в развиването на европейските правни системи.
Ветото върху измененията в Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс е дванадесетото за президента, като досега Народното събрание е подкрепил единствено едно от тях - върху Закона за приватизация и следприватизационен надзор.
Държавният глава наложи несъгласие и върху: Закона за концесиите, Закона за запазване на околната среда и водите, Закона за защитата и въоръжените сили, Закона за бюджета на НЗОК за 2018 година, Закона за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество, Закона за посевния и посадъчния материал, Закона за банковата неплатежоспособност, Закона за приватизация и следприватизационен надзор, на Административнопроцесуалния кодекс, Закона за държавната благосъстоятелност, както и Закона за корпоративното подоходно облагане.
Мотивите за налагане на несъгласие върху разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс:
Република България е демократична и правова страна и повече от десетилетие е член на Европейския съюз, като споделя задачите за поддържане и развиване на пространството на независимост, сигурност и правораздаване. Отстояването на високи стандарти за отбрана на главните права на жителите е непроменяемо изискване за развиване на европейските правни системи.
За повишение на доверието в наказателното правораздаване на страните членки, което да докара до по-ефективно правосъдно съдействие, в Европейския съюз са открити минимални правила по отношение на правото на достъп до юрист в наказателното произвеждане, правото на известяван на трето лице при задържане, както и правото на реализиране на връзка с трети лица и консулски органи през интервала на задържане. Част от наредбите на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ЗИД НК) са ориентирани точно към тези права. Тяхната значителност е отвън подозрение и точно заради това не мога да споделя метода на законодателя към въвежданите ограничавания на правото за известяван на трето лице при задържане. Тези ограничавания се съдържат в § 7, т. 5, б. „ в “ и т. 19 от ЗИД Наказателен кодекс, с които се основават надлежно алинея 9 в член 63 и алинея 5 в член 386 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
Новата уредба позволява уведомяването за задържане да може да се отсрочи за период до 48 часа, „ когато е налице неотложна нужда да се предотврати настъпването на тежки неподходящи последствия за живота, свободата или физическата цялост на разположение или когато е неотложно предприемане на дейности от проверяващите органи, чието възпрепятстване би затруднило съществено наказателното произвеждане “. При същите хипотези и за да се отбрани най-хубавият интерес на арестуван малолетен, уведомяването по новата уредба може да се отсрочи за период до 24 часа. За съпоставяне - досегашната уредба изисква неотложно известяван на фамилията на обвинения за задържането му и, в случай че обвиненият желае – на работодателя (чл. 63, алинея 7 НПК), а във връзка с малолетните неотложно се оповестява на техните родители или попечители, както и на шефа на образователното заведение, когато арестуваният е възпитаник (чл. 386, алинея 4 НПК). Така с опцията за отсрочване новата уредба вкарва изключения от съществуващите до момента правила за известяван при задържането.
Подкрепям всички старания и ограничения в битката против тероризма, проведената престъпност и други форми на усложнена незаконна активност, за които смятам признатите промени за уместни и оправдани. Не съм склонен, обаче, с метода на законодателя, който не обрисува кръга на лицата и на съответните закононарушения, за които може да се отсрочва уведомяването. Следва да се подчертае, че правото на известяван е част от гаранциите за арестуваните лица против малтретиране, приети в практиката на Европейския съд по правата на индивида. Тази процедура обгръща и страни членки на Европейския съюз и утвърждава обезпечаването на своевременна опция арестуваният да се свърже с околните си като гаранция за съблюдаване на съществени права по Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи (в този смисъл Boyle and Rice v. the United Kingdom; Golder v. the United Kingdom; Silver and Others v. the United Kingdom,; Szuluk v. the United Kingdom; A.B. v. the Netherlands; Davison v. the United Kingdom; Lebois v. Bulgariа).
Правото на известяван на трети лица за задържането е уредено и в Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент, и на Съвета от 22 октомври 2013 година по отношение на правото на достъп до юрист в наказателното произвеждане и в производството по европейска заповед за арест и по отношение на правото на известяван на трето лице при задържане (Директива 2013/48/ЕС). Директивата дава опция да се вкарва краткотрайна дерогация от правата, които тя подсигурява. Същевременно директивата изисква страните „ да дефинират в националното си право основанията и критериите за всяка краткотрайна дерогация “ и „ следва да употребяват тези краткотрайни дерогации в стеснен брой случаи “ (съображение 38 от Директива 2013/48/ЕС). Въпреки че ЗИД Наказателен кодекс вкарва в българското законодателство тази инструкция, в него не се съдържат посочените гаранции. При арестуваните пълнолетни използваното разбиране „ съответно лице “ дава опция да не бъде уведомявано до 48 часа фамилията на арестувания (§ 7, т. 5, б. „ в “ по отношение на член 63, алинея 9 НПК).
Без да е обрисуван кръгът на закононарушенията, за които може да се ползва това ограничаване, то става използвано в нелимитиран брой случаи. Освен това липсва обвързване способените органи, когато отсрочват уведомяването на съответно лице, „ първо да преценяват дали друго трето лице, посочено от обвинения или обвинения, би могло да бъде известено за задържането му “ (съображение 35 от Директива 2013/48/ЕС). По този метод признатата уредба не подсигурява, че няма да има случаи, в които никой от околните не е известен за задържането. Европейският съд по правата на индивида е имал мотив да означи, че с оглед дълбоката паника, която може да провокира неочакваното изгубване на член на фамилията даже и за къс интервал от време, на арестуваното лице следва да се обезпечи опция да се свърже бързо с околните си и това произтича както от редица интернационалните актове, по този начин и от съответстващите правила на националното законодателство (Lebois v. Bulgariа, § 53).
Още по-тревожно е въвеждането на сходно ограничаване по отношение на арестувани малолетни, което разрешава до 24 часа да не бъдат уведомявани за задържането им техните родители или попечители и шефа на образователното заведение, в което те се образоват (§ 7, т. 19 по отношение на член 386, алинея 5 НПК). Не мога да се съглася с такова ограничаване поради Конституцията, която вменява на родителите да се грижат за децата си до тяхното пълноправие и задължава страната да ги подкрепя (чл. 47, алинея 1).
В признатия закон хипотезите, представляващи изключение от правилото за наложително известяван, са неразбираеми, понятията са общи и непрецизни и дават неограничена независимост на органите на досъдебното произвеждане по своя преценка да дерогират европейските и интернационалните стандарти. Те ще могат да се поясняват необятно, откакто законодателят не дефинира точно лицата и не конкретизира закононарушенията (например тероризъм, проведена престъпност и други форми на усложнена незаконна дейност).
Открива се опция за непропорционално засягане на права и се основава риск изключението да се трансформира в предписание. Това не подхожда на конституционната заръка да не се позволяват ограничавания на правата на обвинения, надхвърлящи нужното за реализиране на правораздаването (чл. 31, алинея 4) и не извършва условията за транспониране на Директива 2013/48/ЕС. Ефектът от отлагането да се уведоми „ съответно лице “ за задържането може да засегне и други конституционни права, като да вземем за пример правото на труд при положение на неуведомяване на работодателя за задържането.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ